Paradox Publishing Group

Ленард Коен – Красиви неудачници

paradoxlibrary — Sun, 17 May 2009 20:28:51 +0000

Трудно е да се каже дали Ленард Коен е по-известен и обичан като музикант или като писател. Зад гърба си той има над 17 албума със забележителни песни, оказали сериозно влияние върху популярната музика, но също и 12 книги с поезия и проза, отдавна осигурили му заслужено място в антологиите. При Коен се размиват границите между музицирането с китара в ръка и това над белия лист. И двете са горчиво-сладки, слели в себе си неистова болка и неудържима обич, бавни и меланхолични, но изпепеляващо емоционални. Първият му сборник с поезия излиза през 1956 г., а първият му музикален албум, вдъхновен от посещенията в легендарното нюйоркско студио на Анди Уорхол, се появява в самия край на 1967 г. Между тези две ключови дати в биографията си Ленард Коен пише втория си роман “Красиви неудачници“, който по неговите собствени думи е по-скоро слънчев удар, отколкото книга. В него ставаме свидетели на странния любовен триъгълник между анонимния разказвач, изследовател на индианското племе а…, съпругата му Едит, един от последните представители на племето, и циничния им семеен приятел Ф. В красивия, понякога тъжен и на места груб и безпощаден разказ всеки от героите е потънал в своята собствена самота, а светецът понякога е неразличим от затъналия в порок грешник. И все пак според Коен често и в загубата има красота, стига да губиш красиво и да бъдеш красив, докато си изгубен.

“Коен атакува читателя с думи, образи, пиротехника и любов. Това е яростна, поетична, дълбоко лична и неустоима книга.”
“Торонто Стар”

“Човек излиза от нея наситен на ужасни и красиви гледки.”
“Ню Йорк Таймс”

“Четенето на “Красиви неудачници” е мощно и незабравимо преживяване.”

“Кингстън Уиг-Стандард”

ЗА АВТОРА

Ленард Коен (р. 1934 г.) е канадски поет, писател, певец и музикант от еврейски произход. През 1956 г. издава първата си книга, сборника със стихове “Да сравняваме митологии”. Следват “Цветя за Хитлер” (1964), “Райските паразити” (1966), “Книга на милосърдието” (1984) и др. Коен е автор на два романа: “Любимата игра” (1963) и “Красиви загубеняци” (1966). Последната му книга е поетичната сбирка “Книга на копнежа” (2006). Като музикант е издал 12 албума с авторски песни, наред с различни компилации и концертни изпълнения. Последният му албум е “Скъпа Хедър” (2004). През 2008 г. Ленард Коен е удостоен с място в “Рокендрол залата на славата” в Кливланд, САЩ.

ОТ ЛEНАРД КОЕН

Красиви загубеняци беше написана на открито, на една масичка сред скалите, тревите и маргаритките зад къщата ми на Хидра, остров в Егейско море. Живях там преди много години. Беше едно безпощадно горещо лято. Никога не излизах с покрита глава. Това, което държите в ръцете си, е по-скоро слънчев удар, отколкото книга.“

“Поезията е просто улика за живота. Ако животът ти гори добре, поезията е само пепелта.”

“Насън научаваме истината, че всички добри дела се извършват лишени от ласка.”

“Молитвата е превод. Човек превежда себе си в дете, молещо за всичко, което съществува, на език, който едва е овладяло.”

“Нека съдиите тайно са огорчени от правдата: присъдите им ще са по-прозорливи. Нека генералите тайно са огорчени от триумфа: убиването ще се превърне в позор. Нека свещениците тайно са огорчени от вярата: състраданието им ще е искрено.”

“Как да се държи един мъж или една жена посред този свят, където всеки се е вкопчил в своята си отломка? Как да се поздравяват хората, разминаващи се насред потопа?”

Подай книга

paradoxlibrary — Sat, 09 May 2009 11:18:46 +0000

Стока ли е книгата и кой има нужда от нея – на тези въпроси се опитаха да си отговорят читатели и издатели на Световния ден на книгата и авторското право

Понякога изборът на момент за отбелязване на значими явления, открития и постижения, може да изглежда донякъде произволен. Не такъв е случаят обаче с 23 април, световния ден на книгата и авторското право, защото това е датата, на която Шекспир и Сервантес са напуснали света на суетата, за да останат завинаги в света на словото.
За да се покаже, че в българската част на този свят все още има хора, които не са забравили книгата, празникът бе почетен по един нетрадиционен начин. Организаторите Фондация за българска литература, Университетското издателство „Св. Климент Охридски” и издателствата „Сиела” и „Парадокс”, с подкрепата на платформата за съвременно изкуство София: Поетики, проведоха неформална размяна на книги между издатели и читатели, която се състоя в двора на СУ „Климент Охридски”.
Замисълът на инициаторите бе не просто да даряват или раздават безплатно своите книги, а да ги разменят с всеки, който пожелае да дари произведения от личната си библиотека, за да се създаде богат и разнообразен национален книжен фонд с по-голяма обществена подкрепа. Фондът ще бъде предназначен за създаване на библиотеки в домовете за деца в неравностойно положение и училищата, които не разполагат със собствени книгохранилища.
Събитието, проведено във все по-популярния формат book-crossing (обмен на книги), предизвика интереса на преподаватели, писатели, преводачи, студенти, които успяха да отделят по малко от времевия и библиотечния си запас и да подкрепят начинание, което не просто е проява на любов и признание към творението на Гутенберг, а има и конкретна, при това смислена и благородна кауза.
И не на последно място – проявата имаше за цел да покаже отношението на онези, които са призвани да бъдат интелектуален елит на обществото към кризата, в която се намираме, и да припомни, че тя не е просто икономическа, а и духовна.
Количественото измерение на тази акция е първоначален фонд от 200 книги, както и обещание от известния фотограф Иво Хаджимишев да дари библиотеката на покойната журналистка Ивайла Вълкова. Идеята е това да не е единична проява, а да се превърне в традиция и размяната на книги да се извършва и на други големи празници като 24 май и 1 ноември.

Ерик Богосян – „Mall“

paradoxlibrary — Sun, 26 Apr 2009 16:51:37 +0000

Във взривоопасния си дебютен роман (2001) легендата на съвременния американски театър Ерик Богосян пресича съдбите на неколцина жители на едно предградие, които ще преживеят (или не) съдбоносна нощ в местния мол.

Мал, трийсетинагодишен откачалник, пристрастен към метамфетамините, застрелва майка си, подпалва къщата си и дебаркира в търговския център с два сака автоматично оръжие и план за голяма веселба.

Докато обърканият тийнейджър Джеф философства, медитира, взима есид и се мъчи да свали недостъпно момиче от тайфата, отегчената и склонна към булимия домакиня Дона се оглежда за „едно бързо“. Дани, самодоволно юпи и вманиачен воайор, чийто фетиш са младите модели на бельо, е заловен от охраната, докато наднича в дамските пробни, а тъжният емигрант от Хаити Мишел, който е изгубил всичко и сега работи като гард, търси Спасението.

Ироничен и провокативен както винаги, авторът ни предлага мрачния си, жив и хаплив коментар на една американска градска култура, задръстена от секс, наркотици, насилие, похот, фрустрация и еднопосочно мислене. Молът на Богосян е зловещ гротесков декор, сред който героите му – изгубените деца на града, – са отчайващо сами в медийно-консуматорските си вселени и отчаяно дръзки в опитите си да преоткрият вкуса на живота и самите себе си.

За автора

Ерик Богосян (1953) е американски драматург и актьор, автор на пиесите „Радиошоу” (номинирана за Пулицър), „Предградие” и „Griller”, наградените с приза Оби моноспектакли „Drinking in America”, „Pounding Nails in the Floor with My Forehead” и добре познатият у нас „Секс, наркотици & рокендрол”. Играе в десетки филми и телевизионни сериали, сред които „Закон и ред”. Богосян е носител на Сребърна мечка от Берлинския кинофестивал за ролята на Бари Шамплейн в „Радиошоу” – филмът на Оливър Стоун по едноименната му пиеса. Живее в Ню Йорк.

За книгата

„Като верен изследовател на нихилизма на крайните квартали, в първия си роман Богосян ни разказва сюрреалистична приказка за „звездния миг”, като обединява две от темите, които са негова запазена марка: животът в предградията и илюзорната същност на нормалността…“

„Пъблишърс уикли”

преводачи: Силвия Вълкова, Магдалена Куцарова-Леви

художествено оформление: Цвятко Остоич

страници: 244

ISBN: 9789545530920

Акция по случай 23 април, Международния ден на книгата и авторското право

paradoxlibrary — Thu, 23 Apr 2009 10:37:56 +0000

За да отбележат празника в подкрепа на книгата, Фондация за българска литература, Университетското издателство „Св.Климент Охридски” и издателствата „Сиела” и „Парадокс”, с подкрепата на платформата за съвременно изкуство София: поетики, организират неформална размяна на книги между издатели и читатели, която ще се състои днес между 16 и 17 часа в двора на СУ „Св. Климент Охридски”, при хубаво време, или в покритата градина на пицария „Кривото”, ако вали дъжд. Идеята на инициаторите е не просто да даряват или раздават безплатно своите книги, а да ги разменят с всеки, който пожелае да дари книги от личната си библиотека, за да се създаде един богат и разнообразен национален книжен фонд с по-голяма обществена подкрепа. Фондът ще бъде предназначен за създаване на библиотеки в домовете за деца в неравностойно положение и училищата, които не разполагат със собствени книгохранилища.

Събитието има за цел да покаже отношението на онези, които са призвани да бъдат интелектуален елит на обществото, към настоящата криза и да припомни, че тази криза не е просто икономическа, а и духовна. Идеята е това да се превърне в традиция и размяната на книги да се извършва и на други големи празници като 24 май и 1 ноември.

Инициаторите са поканили всички колеги издатели да разменят свои книги, както и известни писатели, университетски преподаватели и студенти.

Предвидено е в края на събитието издателите да отнесат свои книги до Народното събрание и да ги разменят с депутати, които подкрепят каузата.

Парадокс – легендата за Другата книга

paradoxlibrary — Wed, 22 Apr 2009 14:12:59 +0000

Издателство Парадокс е създадено в незапомнени времена, през обгърнатата в мистика 1991 година, когато пияно от демокрация свободното слово плахо надзърташе от убежището си, а свободата на словото напрягаше крехки мишци, за да отхвърли безмислиците на ХХ век и да запази единствено смислиците му. Тогава по земята още скитаха битници и хипари, хората се събираха да ознаменуват 10-годишнината от смъртта на Боб Марли, а Слепия Хорхе едва-що се бе захванал с пиромания. В онези времена моделите на Wonderbra и Victoria secrets бяха други, мобилните комуникации бяха кът, а в Синеморец (eдно от най-райските места на България) имаше само изкушени от екзотика хора и нямаше дори и знак за четиризвездния Bella Vista Beach Club. По на север по крайбрежието бродягите палеха огньове, за да посрещнат първото юлско утро и все още знаеха защо са там, част от тях знаеха, че July Morning е парче на Uriah Heep, други се сещаха, че Юрая Хийп е литературен герой, а някои дори бяха чели Дикенс. И беше Дхарма. И имаше Сатори.

В такива времена се роди издателство Парадокс, което по-късно щеше да бъде наречено култово. Най-вече заради култа към free mind книгата, към ДРУГАТА книга. Защото винаги е хубаво и полезно да прочетеш една книга, а още по-хубаво и полезно – да прочетеш ДРУГА.

В името на ДРУГАТА книга се родиха колекциите „ Америка ХХ”, „Елит”, „Елит – desiderabilis”…

В името на ДРУГАТА книга чрез Парадокс за пръв път гастролираха на български език такива автори като Уилям Бъроуз, Хенри Милър, Чарлс Буковски, Пол Боулс, Джезуалдо Буфалино, Салвадор Дали, Венедикт Ерофеев, Мирча Картареску, Джон Ървинг, Жан Д’Ормесон…

Утилитарните оценки не закъсняха. 3 награди за превод. 3 награди за художествено оформление. Почетна награда на Асоциация българска книга за най-добре издадена книга (2004) и Специалната награда на същата асоциация за най-оригинално издание (2007).

В Легендата за ДРУГАТА книга се разказва още за Всички, които през годините са работили за каузата Парадокс, за Преводачите на Парадокс, за Дизайна на Парадокс, но преди всичко, за Читателите на Парадокс.

Читателите на Парадокс, са винаги до теб, Приятелю! Те движат света.

…И Легендата продължава…